Кой беше първият убит гангстер-Стефан Мирославов , килърът на ВИС- 2
Преди години Стефан Мирославов – Крушата отвори нова страница в родната история, влизайки в нея като първата мутра, жертва на демонстративен разстрел, припомня вестник „ Уикенд “. По подигравка на ориста спореният ловешки воин стана по-известен след гибелта си. Преди това бил апетитен за престъпник от приблизително равнище, който държал в боязън целия Ловешки район. Въпреки това разстрелът му се трансформира в първото показно борческо ликвидиране.С ликвидирането на Крушата мнозина от родния ъндърграунд предусещат, че идва и техният край, а атентатът против ловешкия разбойник е увековечен много колоритно в романа на Христо Калчев „ Нерон Вълка “.
„ Бащата “ на вулгарните романи събира и подрежда в система всички версии, които плъзват из пресата след разстрела на Крушата и се повтарят неведнъж при последвалите покушения против Васил Илиев, Кимбата, Богата и Картофа, тримата служители на реда от „ Люлин 1?, сарафите от „ Форекс “ и Андрей Луканов. Майсторът на перото бил уверен, че „ черен лист “ на нарочените за разстрел и " ескадрони на гибелта “ съществуват. 20 години след разстрела на Крушата делото за изтезанието му е на път да бъде разкрито от архивите на Министерство на вътрешните работи. През май 1994 година дело № 2441/93 за убийството на ловешкия разбойник е още веднъж обновено и за следващ път спряно, а през днешния ден събира прахуляк в архивите на следствието.
На 4 септември 1993 г.три патрона покосяват от засада край Ловеч някогашния европейски отличник за младежи и нееднократен републикански първенец по класическа битка Стефан Мирославов. Полицаите откриват на мястото, където е лежал килърът му, три гилзи от 7,62-милиметрово оръжие.
Първоначалната версия била, че те са от автомат „ Калашников “. По-късно експертизата потвърдила, че гилзите са от полуавтоматична карабина „ Самозарядний Симонова “, която също стреля със 7,62-ми-лиметрови патрони. Карабината се употребила от снайперисти в армията.
Следите от гуми на джип, гилзи и хартийки от бонбони били всичко, което намерили служителите на реда на височинката, откъдето е стрелял професионалният убиец. Отлично определеното място, откъдето килърът е следял профучаващия мерцедес, и точната пукотевица довели проверяващите до тезата, че става въпрос за брилянтен експерт. Оставените улики обаче дали мотив за подозрения в това. Следственият опит потвърдил, че точността на изстрелите се дължала значително на случайност.
Днес от околните иа починалия разбойник са живи – майка му Мария, 48-годишният му брат Иван с прякор Цайса, който е началник на „ Литекс-джус “ ЕООД – едно от многото, свързани с „ Литекс комерс “ сдружения. Крушата не доживява раждането на внука си Иван, наследник на племенницата му Ангелина. Майката на Крушата – Мария, надживява трима доста близки мъже – брачен партньор, наследник и внук. Живее в Ловеч, в къщата на по-големия си наследник Иван. Веднъж месечно старата жена върви на гробището в село Кирчево, с цел да възпламени свещ на гробовете им. Единственият спомен на вдовицата от Крушата е шарена забрадка на цветя, подарък за рожден ден.
„ Понякога си поставям кърпата и ми е добре с нея. И двамата ми сина се родиха в Кирчево. Иван през 62-ра година, а Стефан през 65-та. На село отраснаха. Иван го взеха в спортното учебно заведение в Ловеч, след това висше в София. След него и Стефан изкара до пети клас, след това се реалокира в централното спортно учебно заведение в София. Подир тях и ние дойдохме в града. В селото бях готвачка в ресторанта, в сладкарницата също съм била, като домакинка съм се хващала.
Ние с мъжа ми сме с главно обучение. В Ловеч почнахме в месокомбината. Аз като опаковчик на кантар, а мъжът ми беше общ служащ при хладилниците. Не сме учени, само че пък успяхме да си отгледаме децата, да ги възпитаме, да ги оженим.
На тепиха Крушата събарял всички и треньорът му рекъл: „ Ей, Стефане, тръшкаш ги като круши, споделя родителката. Не знам в какво се е забъркал. Майките постоянно научават всичко последни. Когато към този момент е късно… “, философства майката на Крушата – Мария, която още не може да повярва, че синът и е бил престъпник. За нея е положително, почтено и заслужено момче. Стефан напуща родното село, когато е едвам 4-ти клас. Записва се да учи в Спортното учебно заведение в Ловеч, в компетентност „ Борба “.
После го одобряват в столичния състезателен пансион „ Олимпийски очаквания “, точно там се сприятелил с бъдещите силови босове, които по-късно формирали прословутата „ Бригада на борците “, а той станал неизменима част от тях.
Първоначално по-големият му брат Иван също се занимава със спорт. Двамата обаче са много разнообразни. Крушата кривва по неприятния път, до момента в който брат му приключва финанси и става счетоводител. Любимата му ария е „ Бедни и богати “ – шлагерът на Тони Дачева, който бил специфичен и за братята Георги и Васил Илиеви.
Най-голямото предимство на Крушата е физическата му мощ. Той постоянно желае победа непременно. През 1988 година лейтенант Стефан Мирославов, който се състезавал от ЦСКА, бил наказан за побой на 2 години затвор от Военния съд. Осем месеца от тях той излежал в Казичене, само че бил опрощение от тогавашния президент Петър Младенов. След пандиза Крушата направил опит да се върне в битката, само че на финала на републиканското състезание изгубил от тогавашния герой и сегашен предприемач Ангел Бончев.
Брат му Иван обаче има свое виждане за убийството: „ Стефан беше навлязъл в дълбоки води. Месец преди покушението се върна от Гърция доста кахърен. Ядосваше се, че е навлязъл в неприятен бизнес, от който отърване няма. А искаше да почне на чисто. Дори курбан за здраве прави две седмици преди разстрела. На 90 % аз знам кой е поръчал гибелта на брат ми, само че нямам директни доказателства, с цел да устоят в съда “, безапелационен е братът на Крушата.
През тези 19 години той не стопира да се надява, че убийството ще бъде разплетено при някое от идващите нашумели покушения. По подигравка на ориста единственото дете на Крушата умира като него. Когато известният герой е погубен, синът му Мирослав е едвам 8-годишен. Хлапето, което е копие на татко си, мъчно понася вестта за гибелта му. По това време родителите му към този момент са разведени и той живее с майка си Ани в София. Също като Крушата Мирослав стартира да тренира битка в школата на „ Славия “ при Стоян Петков. Всички назовават момчето, което е одрало кожата на татко си, Малката Круша. Наследило е и неговия темперамент. Майка му подписва втори брак и нейните родители го осиновяват. Дядо му Рафет е камионджия и с баба му Алие живеят в Съединени американски щати.
Четири години след показния разстрел на татко си Мирослав заживява при тях в Онтарио. Малката Круша се записва в лицей, обича моторите, тренира баскетбол и мечтае някой ден да направи спортна кариера като герой. На 14 февруари 2003 година в Деня на влюбените, чернокожият му другар Кийт Дозиер го взема с колата си от вкъщи му. Двамата потеглят на обиколка по магазините, с цел да купят дарове на приятелките си. Докато пътуват, момчетата са застигнати от различен автомобил, от който откриват пукотевица по тях. Малката Круша е улучен в шията и издъхва на място тъкмо като татко си, който му е идол.
„ Бащата “ на вулгарните романи събира и подрежда в система всички версии, които плъзват из пресата след разстрела на Крушата и се повтарят неведнъж при последвалите покушения против Васил Илиев, Кимбата, Богата и Картофа, тримата служители на реда от „ Люлин 1?, сарафите от „ Форекс “ и Андрей Луканов. Майсторът на перото бил уверен, че „ черен лист “ на нарочените за разстрел и " ескадрони на гибелта “ съществуват. 20 години след разстрела на Крушата делото за изтезанието му е на път да бъде разкрито от архивите на Министерство на вътрешните работи. През май 1994 година дело № 2441/93 за убийството на ловешкия разбойник е още веднъж обновено и за следващ път спряно, а през днешния ден събира прахуляк в архивите на следствието.
На 4 септември 1993 г.три патрона покосяват от засада край Ловеч някогашния европейски отличник за младежи и нееднократен републикански първенец по класическа битка Стефан Мирославов. Полицаите откриват на мястото, където е лежал килърът му, три гилзи от 7,62-милиметрово оръжие.
Първоначалната версия била, че те са от автомат „ Калашников “. По-късно експертизата потвърдила, че гилзите са от полуавтоматична карабина „ Самозарядний Симонова “, която също стреля със 7,62-ми-лиметрови патрони. Карабината се употребила от снайперисти в армията.
Следите от гуми на джип, гилзи и хартийки от бонбони били всичко, което намерили служителите на реда на височинката, откъдето е стрелял професионалният убиец. Отлично определеното място, откъдето килърът е следял профучаващия мерцедес, и точната пукотевица довели проверяващите до тезата, че става въпрос за брилянтен експерт. Оставените улики обаче дали мотив за подозрения в това. Следственият опит потвърдил, че точността на изстрелите се дължала значително на случайност.
Днес от околните иа починалия разбойник са живи – майка му Мария, 48-годишният му брат Иван с прякор Цайса, който е началник на „ Литекс-джус “ ЕООД – едно от многото, свързани с „ Литекс комерс “ сдружения. Крушата не доживява раждането на внука си Иван, наследник на племенницата му Ангелина. Майката на Крушата – Мария, надживява трима доста близки мъже – брачен партньор, наследник и внук. Живее в Ловеч, в къщата на по-големия си наследник Иван. Веднъж месечно старата жена върви на гробището в село Кирчево, с цел да възпламени свещ на гробовете им. Единственият спомен на вдовицата от Крушата е шарена забрадка на цветя, подарък за рожден ден.
„ Понякога си поставям кърпата и ми е добре с нея. И двамата ми сина се родиха в Кирчево. Иван през 62-ра година, а Стефан през 65-та. На село отраснаха. Иван го взеха в спортното учебно заведение в Ловеч, след това висше в София. След него и Стефан изкара до пети клас, след това се реалокира в централното спортно учебно заведение в София. Подир тях и ние дойдохме в града. В селото бях готвачка в ресторанта, в сладкарницата също съм била, като домакинка съм се хващала.
Ние с мъжа ми сме с главно обучение. В Ловеч почнахме в месокомбината. Аз като опаковчик на кантар, а мъжът ми беше общ служащ при хладилниците. Не сме учени, само че пък успяхме да си отгледаме децата, да ги възпитаме, да ги оженим.
На тепиха Крушата събарял всички и треньорът му рекъл: „ Ей, Стефане, тръшкаш ги като круши, споделя родителката. Не знам в какво се е забъркал. Майките постоянно научават всичко последни. Когато към този момент е късно… “, философства майката на Крушата – Мария, която още не може да повярва, че синът и е бил престъпник. За нея е положително, почтено и заслужено момче. Стефан напуща родното село, когато е едвам 4-ти клас. Записва се да учи в Спортното учебно заведение в Ловеч, в компетентност „ Борба “.
После го одобряват в столичния състезателен пансион „ Олимпийски очаквания “, точно там се сприятелил с бъдещите силови босове, които по-късно формирали прословутата „ Бригада на борците “, а той станал неизменима част от тях.
Първоначално по-големият му брат Иван също се занимава със спорт. Двамата обаче са много разнообразни. Крушата кривва по неприятния път, до момента в който брат му приключва финанси и става счетоводител. Любимата му ария е „ Бедни и богати “ – шлагерът на Тони Дачева, който бил специфичен и за братята Георги и Васил Илиеви.
Най-голямото предимство на Крушата е физическата му мощ. Той постоянно желае победа непременно. През 1988 година лейтенант Стефан Мирославов, който се състезавал от ЦСКА, бил наказан за побой на 2 години затвор от Военния съд. Осем месеца от тях той излежал в Казичене, само че бил опрощение от тогавашния президент Петър Младенов. След пандиза Крушата направил опит да се върне в битката, само че на финала на републиканското състезание изгубил от тогавашния герой и сегашен предприемач Ангел Бончев.
Брат му Иван обаче има свое виждане за убийството: „ Стефан беше навлязъл в дълбоки води. Месец преди покушението се върна от Гърция доста кахърен. Ядосваше се, че е навлязъл в неприятен бизнес, от който отърване няма. А искаше да почне на чисто. Дори курбан за здраве прави две седмици преди разстрела. На 90 % аз знам кой е поръчал гибелта на брат ми, само че нямам директни доказателства, с цел да устоят в съда “, безапелационен е братът на Крушата.
През тези 19 години той не стопира да се надява, че убийството ще бъде разплетено при някое от идващите нашумели покушения. По подигравка на ориста единственото дете на Крушата умира като него. Когато известният герой е погубен, синът му Мирослав е едвам 8-годишен. Хлапето, което е копие на татко си, мъчно понася вестта за гибелта му. По това време родителите му към този момент са разведени и той живее с майка си Ани в София. Също като Крушата Мирослав стартира да тренира битка в школата на „ Славия “ при Стоян Петков. Всички назовават момчето, което е одрало кожата на татко си, Малката Круша. Наследило е и неговия темперамент. Майка му подписва втори брак и нейните родители го осиновяват. Дядо му Рафет е камионджия и с баба му Алие живеят в Съединени американски щати.
Четири години след показния разстрел на татко си Мирослав заживява при тях в Онтарио. Малката Круша се записва в лицей, обича моторите, тренира баскетбол и мечтае някой ден да направи спортна кариера като герой. На 14 февруари 2003 година в Деня на влюбените, чернокожият му другар Кийт Дозиер го взема с колата си от вкъщи му. Двамата потеглят на обиколка по магазините, с цел да купят дарове на приятелките си. Докато пътуват, момчетата са застигнати от различен автомобил, от който откриват пукотевица по тях. Малката Круша е улучен в шията и издъхва на място тъкмо като татко си, който му е идол.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ